A Future that Wasn’t

Вече дълги години изкуството и културата, чрез своите визионерски произведения, са ни помагали да си представим бъдещето, непознатото и нови, далечни светове. Различни творби са ни вдъхновявали да водим диалог със и за бъдещето, докато се опитваме да си представим утрешния ден в сложното социо-политическо, икономическо и научно настояще.
Живеем във време, когато обществото е обсебено от твърде много хипотези за бъдещето. Време, в което сложни екологични, хуманитарни, политически и други въпроси се представят единствено проблем на технологиите, свеждайки се само до анализирането на данни. Докато започваме да виждаме света все по-често през перспективата на роботите и все по-малко през тази на хората, колко често си задаваме въпроса чие е бъдещето и кой ще е отговорен за него? Кой има инструментите и силата да „разрешава“ обществените проблеми и да бъде автор на нашето бъдеще? Какво щеше да е настоящето, ако технологията беше инструмент за създаване на един по-справедлив и човечен свят, а не просто машина за пари?
В този разговор ще разгледаме заедно темата, че докато живеем във време на несигурност, несправедливост и конфликти, когато повечето от нас се чувстват безсилни или несъстоятелни, изкуството има силата да ни помогне да предизвикаме статуквото и по този начин да стигнем заедно до нови идеи за бъдещето.